Споделяне

Интервю на Ивайло Филипов, изпълнителен директор на Информационно обслужване, пред в. „24 часа“

- Г-н Филипов, изборите за президент са след по-малко от седмица. Информационно обслужване готова ли е за изборния процес?

- Компанията през последните 24 г. е стратегически партньор в компютърната обработка на ЦИК и имаме богат опит, особено през последните шест години. Успешно сме обработили над 100 избори. Готови сме.

- ЦИК публикува изборните книжа по-късно от обикновено, това затруднява ли работата ви?

- Промяната в Изборния кодекс по отношение на възможността да се гласува машинно в над 75% от секциите и подаденият глас да се запише на техническия носител и по този начин да се обработи в процеса по изчисление на крайните резултати доведе до промяна на изборните книжа и оттам на системата за компютърна обработка. С новите членове на ЦИК проведохме множество срещи и стигнахме до решения изцяло в подкрепа на публичността, прозрачността и проследимостта на изборния процес.

- Като говорим за прозрачност, дава се възможност на наблюдатели да присъстват и на въвеждането на данните от вас. Има ли интерес?

- Да, Изборният кодекс позволява на определен кръг лица - представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели, застъпници, членове на СИК и РИК, както и членовете на ЦИК, общо над 150  000 при последните избори през месец април 2026 г., да присъстват, както в компютърните центрове на районните избирателни комисии, така и в Централната избирателна комисия. На практика имахме 150 000 вътрешни на системата одитори на работата ни. Отделно Изборният кодекс задължава СИК да публикуват на достъпно място копие от протокола, така че де факто цялото общество осъществява контрол върху нашата работа. Така гражданите могат да имат пълното убеждение, че техният глас е правилно отчетен, записан и изчислен в крайните резултати.

- Ще се справите ли с видеонаблюдението, всички секции ли ще бъдат покрити?

- Записът стартира след приключване на изборния ден и покрива преброяването на гласовете, оформянето на протокола и подписването му от СИК. При последните избори на 19 април достигнахме рекорд на секциите, в които има видеострийминг и видеозапис - в 99,83% от всички 11 653 секции, или само 17 от тях бяха без видеозапис, и то не по наша вина. Този резултат поставя много висока летва за сегашните избори, но аз съм убеден, че екипът на компанията е технологично и организационно подготвен.

- Видяхме обаче, че на последните избори видеозаписите заснеха някои нарушения. Имаше ли последствия?

- Това, което аз съм проследил от информацията в медиите, е, че има образувани редица разследвания от компетентните органи и съдебни производства.

- На предстоящите избори ще се вземат резултатите от флашката на машината. В такъв случай защо е необходимо видеоизлъчване?

- В секциите, в които има машинно гласуване, резултатите ще се вземат от записаните данни на техническия носител, така наречената флашка, която впоследствие в изчислителните центрове на Информационно обслужване, което е част от структурата на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, ще бъде верифицирана по отношение на структурата на файла, на електронния подпис и всички други номенклатури и контроли, за които ние имаме подписан договор с ЦИК, и чак след това информацията ще бъде прехвърлена в системата за компанията за изчисление на резултатите.

Изборният кодекс задължава да се извърши от СИК и контролно преброяване на контролните разписки от машината, които ще се пускат от избирателите в съответната урна. Това контролно преброяване се оформя в отделен протокол, който ще бъде публикуван на сайта на ЦИК с резултатите за всяка една секция, за да се гарантира честността на вота. Но данните от техническия носител са тези, които ще се вземат предвид при компютърната обработка и крайния резултат от изборите.

- Създадохте ново мобилно приложение за изборите, което ще е достъпно за всички граждани. С какво ще им бъде полезно?

- За изборите на 19 април 2026 г. Информационно обслужване реализира мобилно приложение, чрез което всеки член на секционна комисия можеше да провери изчисленията в протокола, преди да попълни оригинала му. С това намалихме над 50% от грешките спрямо предишни избори. Ускорихме работата си и постигнахме рекорд по отношение на краткото време за компютърна обработка. Сега с новата ЦИК ние надградихме мобилното приложение. То се казва “Избори 360” и е изтеглено над 26 000 пъти. В него има раздел за гражданите, които могат да видят къде е адресът на секцията им, да подадат искане за промяна на адрес за гласуване, да подават сигнали, да изгледат видеофилм как се гласува с машина и др. А за членовете на СИК сме добавили обучителни материали и различните видове протоколи. Надявам се с помощта на “Избори 360” да подпомогнем значително членовете на СИК и да се минимизират грешките в протоколите и да няма задрасквания, на каквито бяхме свидетели през последните години. Призовавам всички граждани да подкрепят демокрацията и да отидат до урните да подадат своя глас.

- Традиционно казваме, че въпреки много добре развития ни ИТ сектор електронното управление на страната изостава. Вие съгласен ли сте с това твърдение?

- По-скоро мога да заявя убедено, че има държавни институции, които са изцяло дигитализирани - НАП, Агенция “Митници”, Агенцията по вписванията, Агенцията по кадастъра и множество други. Негативното е, че липсва системният подход при изграждането на отделните системи и липсата на задължения за интеграция между системите. Не всички системи са свързани помежду си и за немалко от тях се предоставят електронни документи, които човек трябва да разпечата и да занесе на други държавни институции. Държавата не трябва да очаква гражданинът да отиде да си заяви услуга, която по закон му е вменена, а просто да я получи. Например, когато човек е с ТЕЛК, той трябва да може автоматично да получи безплатна винетка и намален данък, които му се полагат. Липсата на системния подход не само при реализацията, а изобщо при осмислянето на това какво означава електронно правителство или дигитализация на процесите в държавната администрация е казусът, който трябва да бъде решен. Трябва да се реализира радикално нов подход при прехода от разпокъсаност и фрагментираност към реализацията на системен подход, базиран на данни.

- Здравеопазването може би е най-дигитализираният сектор у нас благодарение на Информационно обслужване. Има ли още услуги, които в момента създавате?

- Ние сме горди и сме посветени на това да дигитализираме целия правителствен сектор в здравеопазването – дейностите в Министерството на здравеопазването и НЗОК. В края на 2020 г. започнахме изграждането на Националната здравна информационна система. Тя вече е факт и е разпознаваема от всеки. В момента системата има над 800 млн. уникални здравни записа, използва се в реално време от над 34 хил. лекари, близо 11 хил. зъболекари, 7600 фармацевти. Всичките над 3300 аптеки са свързани, близо 1200 лаборатории, 400 болнични заведения.

Ние изградихме тази система на безпрецедентно ниска цена не само в Европа. Един здравен запис струва по-малко от 2 евроцента. Държавата за тези шест години е платила на Информационно обслужване 16 млн. евро за поддръжка и за разработване на всички функционалности, вкл. и за мобилното приложение “еЗдраве”, през което всеки един пациент може да проследи здравния си статус, да получава информация и дигитални рецепти, прегледи, направления. Над 800 хиляди български граждани го правят.

Ние сме част и от кампанията на НЗОК за безплатно сдвояване на пациентските досиета с мобилните телефони, което може да стане с електронен подпис или безплатно в нашите офиси и офисите на НЗОК. Апелирам всички да го направят, защото така пациентът ще може да потвърди дали му е извършена медицинска услуга. Това е новата функционалност “Публичен контрол” - пациентът получава известие в телефона и може да отговори с “да” или “не”. До момента тя е използвана над 800 000 пъти, като само 3300 от тях са били с негативен отговор. Всеки един от тези сигнали се разглежда от здравното министерство или от екипи на НЗОК и за над 33% вече има върната обратна информация на пациентите и са предприети действия.

Нямаше да успеем да дигитализираме сектора, ако не беше нашето стратегическо партньорство със съсловните организации - БЛС, БФС и БЗС, и с над 100 частни софтуерни компании, които се интегрираха с Националната здравна информационна система. Ние се облегнахме на този развит частен пазар. Всички компании се информират за всички нововъведения в сектор здравеопазване от сайта на здравната информационна система, за да премахнем всякакви бариери и ако например един стартъп иска да създаде здравна система за болници, да има необходимите данни. Така сме обединили цялата екосистема в сектора и това е най-добрата здравна информационна система в цяла Европа. Осигурихме пълна прозрачност и проследимост на процесите и равни права на всички заинтересовани страни в екосистемата на здравеопазването.

- В последното интервю за “24 часа” казахте, че с Министерството на здравеопазването скоро ще завършите пилотен проект за образна диагностика. Готов ли е?

- Обещаното в интервюто е факт! В края на август проектът приключи успешно и Информационно обслужване реализация необходимата интеграция и резултатите вече са налице.

Вече над 81 хил. снимки от изследвания от образна диагностика от различни болници в България са свързани в пациентските досиета и няма нужда да се носят на технически носител на специалистите. А всеки един специалист може да получи достъп до вашето здравно досие, ако му дадете позволение, чрез мобилното приложение “еЗдраве”.

- Вие разработвате Европейския портфейл за цифрова самоличност. Докъде е процесът и ще бъдем ли готови до края на годината, каквото е изискването на ЕК?

- Това е фундаментален проект за последващата дигитализация на обществото и в частност за държавната администрация. До края на годината трябва да има български дигитален портфейл и всеки един български гражданин да може да презентира идентичността си с него. До средата на 2027 г. да го използва като електронен подпис – първоначално за малък набор от услуги, които ще се разширяват с времето.

Нещо, което е много важно - ЕК позволява да има повече от един портфейл – частни компании могат също да реализират свой, но той трябва да е сертифициран. А реализацията на този проект от страна на държавата и на Информационно обслужване гарантира суверенитета на страната ни. Някои държави от ЕС тепърва започват да оценяват зависимостта от частни субекти на техните основополагащи части от дигиталния суверенитет. Собствеността на определени частни компании се изкупува или управлява от лица от трети страни. Така държавите могат да бъдат изцяло зависими от действията на собствениците по отношение на държавните услуги. А в днешното дигитално общество това е изключително сериозен риск за независимостта на една страна. И тази реалност е вече факт в няколко европейски държави.

- Какви други проекти реализирате?

- Надграждаме платформата за обществени поръчки. Чрез нея може да подадете оферта без значение кога или къде се намирате, тя ще бъде получена и разгледана. През платформата са подадени 650 хил. оферти за над 100 млрд. евро, а подписаните договори са над 200 хил.

Други проекти бяха реализирането на ангажименти на правителството по отношение на покриване на изискванията по ПВУ – информационната системата за несъстоятелност към Агенцията по вписванията, а другата – информационната система за енергийна бедност към МТСП. И с двете се справихме в срок.

- На фона на всичко това наскоро се разпали старата дискусия между частния сектор и Информационно обслужване. Обвиняват ви в монопол, вие как ще им отговорите?

- Държавната администрация има над 580 структури. Информационно обслужване работи само в 33 от тях, тоест около 5%.

Вече ви разказах как реализирахме здравната система, като се облегнахме на частния сектор. По същия начин си партнираме за много други системи.

Голяма част от системната интеграция е свързана с доставка на инфраструктурни елементи - сървъри, персонални компютри, софтуер, поддръжка, системи за киберсигурност. Информационно обслужване като национален системен интегратор е задължена да ги осигури, но спазвайки изцяло Закона за обществените поръчки. Договорите, които сключваме с нашите възложители, са абсолютно публични и прозрачни и са публикувани на нашия сайт и в системата на Агенцията за обществени поръчки. В същото време мога да посоча обществени поръчки, реализирани от частни компании на значително по-високи цени от това, което ние предоставяме. Някои са по-скъпи до 13 пъти. По други всичко е секретно и изобщо не са публични. Както техническите им задания, така и единичните им цени. Може би част от проблема е това.

Има системи, които дълги години са могли да бъдат реализирани, преди да го направим ние – в съдебната система и в здравеопазването други компании се опитаха, но се провалиха. Ние успяхме!

- Практика ли е и в други държави да има системен интегратор?

- Във всяка една държава - членка на ЕС, има такива структури. Ние сме членове на EURITAS - асоциацията на системните интегратори. Там членуват структури от Германия, Швейцария, Австрия, Италия, Финландия, Дания, Хърватия, Полша, Малта, Великобритания, Ирландия и др. Както у нас, така и в другите държави дигитализацията се извършва и от тези структури, и от частния сектор. И съм далеч от мисълта, че всички частни компании са недобросъвестни, напротив. С много от тях ние си партнираме и реализираме ключови и значими за държавата и обществото проекти.

- Вашите системи с отворен код ли са?

- По задължение по нашите договори сорс кодовете на всичките ни системи са държавна собственост и се качват в държавното хранилище и всеки има достъп.

Освен това на сайта на Министерството на здравеопазването може да се намери богат набор от структурирани анимирани данни, така че всеки един гражданин може да ги използва, както намери за добре. Тази публичност и прозрачност за този сектор се прави за пръв път. Отделно сме реализирали системи за риск анализ и контролни функции, които дават вече своите резултати в борбата с корупцията. До края на годината ще предоставим информация на всеки един пациент, който има инсталирано мобилното приложение “еЗдраве” колко е заплатила здравната каса за всяка една медицинска услуга – преглед, рецепта, направление, хоспитализация.